Така дълги години след създаването му през 14 век са наричали действащия и до днес мъжки манастир “Св. Преображение Господне” край Велико Търново. От тогава до сега манастирът действително е претърпял доста преображения – разрушения и природни катаклизми.

За 180-годишнина от възстановяването на Преображенската обител през 1825 г. от възрожденеца Отец Зотик отново даде повод да се заговори за инициативни комитети, научни дискусии и какви ли не други мероприятия, но факт е, че така и не са възстановени изцяло щетите от срутванията там. Извършени са само някои укрепителни работи след голямото свличане на скалите през 1991 година.

А в манастира се съхраняват късчета от историята не само на църквата, но и на българската култура. Църквата към манастирския комплекс е едно от тях. Иконостасът в нея е изработен от майстор Кольо Фичето, изографисана е отвън и отвътре от Захари Зограф – най-известните стенописи са на южната стена - “Колелото на живота”, а в третото помещение на източната стена - “Страшният съд”. Има и икони, изографисани от Станислав Доспевски и тревненския майстор Папа Витан. Сто и осемдесет годишната история на Преображенския манастир е запазена в двете летописни книги, устава на манастира, инвентарната книга и дневниците на бежанците от Южна България, което даде повод на Тракийските дружества да организират събор в обителта, но той така и не стана ежегоден както бе предвидено в добрите намерения. Общо 155 “архивни единици” от манастира се намират в Държавния архив при оптималните за тях условия на съхранение.

В църковните среди се говори, че тук е станало чудо – огромната скала, която е можела да разруши църквичката, е спряна сякаш от невидима сила на сантиметри от апсидата. Така се утешават, че ако и да са забравени от светската власт, от бога поне не са. 

Публикувано във в. "Велико Търново", 2005 г.

ПУБЛИКАЦИИ