Образец от текста: —Току рекли нашите българи – развитие, развитие! Да се развиела веднъж нашата България, че тогава щяла да успее във всичките си работи. Ето тя веч отчасти се разви, че и цъфна. А нещо плод завърза ли? Не, не можа. Завърза, но невкусен. Питаш — защо да е невкусен? Нали всеки един плод, който е от добро дърво, трябва да е вкусен, защо да е невкусен? Въистина, от добро е дърво, но нали сте виждали по планинските места пролетно време сливите като цъфнат и в някои години, вместо сливи да завържат, те напротив – завързват рога с червей вътре, за ядене не стават. Само децата ги ядат, още докато не са застарели рогата, още докато са млади и червеи незавъдили. Защото децата от вкус не проумяват, а като им понакиселява, чини им се, че е сладко. Развитието от толкова години насам чакахме и цъфтението му, а и плодовете му веч видяхме! Ние казахме по-напред и пак ще повторим, че каквото и да стануват нашите българи — те са си пак същите.
— Ей ги, нашите учители — като ходиха за науки по Европа, какъв плод донесоха от тамо? Като са твърде много учили — преучили са се вече, та не стават за нищо. Подготвяли са се да бъдат солта на света, а те самите — останали безсолни и каква полза от тях сега, а?
— И въистина, учението е най-добро, полезно и свято нещо. И не учението нападам. А ония учители, които имат крив разум и учението представят криво. Защото уж са учили, за да придобият още ум, а те, колкото са имали и него са изгубили, та не могат да проумеят званието, че са учители. На тях человеците поверяват най-драгоценното си имане, най-безценното нещо – невръстните си деца, за да приемат те от учителя първата си душевна храна, както приемат от майка си млякото.
—Тя, науката, не е крива. Защото който прави ножове не е убиец, а който ги употребява за убийство – той е убиец. |
