На 26 декември 1990 г. се навършиха 54 години от смъртта на писателя Иван Кирилов. Почти неизвестно днес, името му се свързва с определения като "съпътствуващо явление" или "един забравен реалист". Тобкова забравен, че от тридесет години почти никой не се е сещал за него, поне да ни каже, че реализмът като метод на художествено изображение е най-малко присъщ на Иван Кирилов. За голямото му по обем творчество Д. С. Зографов дава оценка, от която на мнозина ще им стане неудобно, дето с лека ръка се зачерква или забравя миналото, което Българя е имала: "Авторът е постигнал задачата си. Нещо повече - като никой друг наш поет или писател, повече от Вазова дори, повече от любимия негов другар от детинство - Петко Ю. Тодоров, той ни учи да виждаме колко е красив Божия свят, колко неизчерпаемо прекрасна е природата, и ни кара непосредствено да почувстваме съкровените й трепети, страстно-нежното й дихание и майчинско-ласкавата й усмивка. Езикът на Иван Кирилов е кристално чист и звънти като сребърна камбана; в него се преливат най-изтънчените и свободни елементи на хармонията. По своята нежно прозрачност и кадифена мекота той напомня художествения език на Пушкина и Тургенева". Да си спомним с добро за един българин, гордост не само на град Елена, но и на всички, които обичат българската литература.

в. "Синьо време", бр. 3, 27 декември 1990 г.

Иван Христов Кирилов е роден в град Елена на 25 май 1876 г. Първоначално учи в родния си град и за отличния си успех получава общинска стипендия за Педагогическото учлище в Силистра. Подпомогнат финансово от заможния си приятел - писателя Петко Ю. Тодоров, Иван Кирилов заминава да следва право в Тулуза, а по-късно във Фрибург (Швейцария), където се дипломира. В България е съдия в различни градове. През 1934 г. се пенсионира като член на Софийския апелативен съд. Умира на 26 декември 1936 г. в София.
Дебютната му книга е "Бдения и мечти". Лирически стихотворения. 1855 - 1896, Свищов. Литературното наследство на Иван Кирилов е голямо по обем и разностранно в жанрово отношение. Романът му "Габърите" представя Добруджа като "вълшебен храм" (свещ. Ив. Гешев), където да се кланят всички българи.
Сред многото му творби се откроява биографията на П. Ю. Тодоров (1920 г.), негов приятел и меценат от Елена, с когото споделя една литературна естетика.

Корицата на книгата "Сребърната камбана" от поредицата "Заветът на героите", която се издава от Министерството на войната - 1930